Днес, учените и лекарите посочват постбиотиците, като най-съвременния, ефективен и безопасен начин за профилактика и възстановяване на чревната микробиота, както и за корекция на чревната дисбиоза.
В научните среди вече няма съмнения, че е настъпил залезът на ерата на пробиотиците, при използването им в микробиотната терапия за профилактика на чревната микробиота и корекция на чревната дисбиоза. Същото се отнася и за пребиотиците, при използването им за корекция на чревната дисбиоза.
Почти 50 години след пробиотичната революция трябваха, за да се развият съвременни технологии, като секвенирането, които да помогнат на научното и лекарско съсловия да стигнат до заключението, че човешката микробиота е строго индивидуална и уникална за всеки индивид, като отпечатъците на пръстите. Всеки от нас има свой собствен, развит във времето състав от микроорганизми, който може да се нарече микробна лична карта.
От гореизложеното следва, че постбиотиците могат да бъдат моновидови и многовидови. Моновидовите са произведени от един вид микроорганизми, а многовидовите – от два и повече. Моновидовите преследват целево действие, а многовидовите – широкоспектърно. От колкото повече видове микроорганизми е произведен един постбиотик, толкова по-широкоспектърно е приложението му. И съответно – от колкото по-малко видове е произведен, толкова по-целево е приложението му. При профилактика, за предпочитане са многовидовите.
Освен това, моно- и много видовите постбиотици, в зависимост от съдържанието им, условно могат да се разделят на четири вида. Постбиотици съдържащи: 1. Компоненти на лизатите; 2. Лизати и техни компоненти; 3. Компоненти и метаболити на лизатите и 4. Лизати, техни компоненти и метаболити. Като правило, колкото повече съставки съдържа постбиотика, толкова е по-ефективен, но по-сложен за производство и съответно по-скъп.
Метаболитите в постбиотиците, съдържат разнообразни биомолекули, медииращи различни здравни ефекти в целевия гостоприемник. Способността на тези молекули да осъществяват здравословен ефект, може да бъде управлявана от много различни механизми. Такива механизми могат да действат самостоятелно или в комбинация. Тъй като постбиотиците са неодушевени, тези биоактивни молекули трябва да бъдат секретирани, ферментирани и синтезирани от живите микроорганизми преди инактивирането им и то в достатъчни количества, за да предизвикат благоприятен ефект. Тук ISAPP разглежда възможните механизми, които биха могли да стимулират постбиотичната ефикасност. Като цяло се разглеждат пет основни начина на действие, както е показано на фиг. 1.
Фиг. 1 Постулирани механизми на постбиотиците и примерни ефекторни молекули, използвани от тях
Постулират се пет механизма на действие на постбиотиците:
(1) модулиране на резидентната микробиота;
(2) подобряване на функциите на епителната бариера;
(3) модулиране на локални и системни имунни отговори;
(4) модулиране на системните метаболитни реакции
(5) системно сигнализиране чрез нервната система. Показани са някои примери за микробни ефекторни молекули, медииращи тези механизми (неизчерпателен списък).