ЗАЛЕЗ НА ПРОБИОТИЦИТЕ И ВЪЗХОД НА ПОСТБИОТИЦИТЕ
Днес, учените и лекарите посочват постбиотиците, като най-съвременния, ефективен и безопасен начин за профилактика и възстановяване на чревната микробиота, както и за корекция на чревната дисбиоза.
В научните среди вече няма съмнения, че е настъпил залезът на ерата на пробиотиците, при използването им в микробиотната терапия за профилактика на чревната микробиота и корекция на чревната дисбиоза. Същото се отнася и за пребиотиците, при използването им за корекция на чревната дисбиоза.
Почти 50 години след пробиотичната революция трябваха, за да се развият съвременни технологии, като секвенирането, които да помогнат на научното и лекарско съсловия да стигнат до заключението, че човешката микробиота е строго индивидуална и уникална за всеки индивид, като отпечатъците на пръстите. Всеки от нас има свой собствен, развит във времето състав от микроорганизми, който може да се нарече микробна лична карта.
В ранното детство, до 3 годишна възраст, именно в чревния тракт се формира имунната система на човека. Формира се заедно с населяващите я микроорганизми. Имунната система запомня онези микроорганизми, които живеят в организма по геномите им (уникални индивидуални наследственни конституции на клетките), като със специален баркод. И след това – край! Режимът на обучение е завършен, създадени са правилните антитела. От тук нататък, всеки непознат щам, с неидентифициран геном, който попадне в организма, автоматично се оценява от имунната система като чужд и целият ни организъм с всичките си механизми започва борба срещу него.
Именно откритието, че човешкия микробиом е строго индивидуален и уникален, доведе до заката на ерата на пробиотиците.
При прием на пробиотици, пробиотичните щамове съдържащи се в тях, също се явяват чужди за приемащия ги организъм и той с всичките си механизми започва борба срещу тях. В резултат, възниква нормалното подтискане на развитието им, елиминиране и естественно изхвърляне от организма в течение на 1-2 дни. За краткото си пребиваване, както и в условията на постоянна борба с местната имунна система и собствените бактерии, пробиотичните щамове не могат да произведат достатъчно количество ензими и много други различни полезни биологични вещества, необходими за благосъстоянието на чревната микробиота и макроорганизма, като цяло.
Поради това, през 2012 г., Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) издаде директива, производителите на пробиотици да премахнат от листовките и опаковките си, както и от телевизионните реклами, всякакви твърдения, че има някакви ползи за човешкото здравето от приема на пробиотици. През 2014 г., същата заповед бе издадена и от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), която се счита за един от най-строгите национални регулатори в света.
За пребиотиците, нещата са малко по-различни. При нормална (не нарушена) микробиота, профилактичното им използване има смисъл, тъй като се предоставя необходима хранителна среда за развитието на собствените бактерии. При дисбиотична (нарушена) микробиота обаче, ситуацията е друга. Дисбиотичното състояние се изразява в силно намаляване на полезните бактерии, за сметка на рязкото увеличаване на вредните. Тъй като метаболизма на бактериите по-принцип е почти еднакъв, то пребиотиците се явяват хранителна среда, както за развитието на полезните, така и за развитието на патогенните бактерии. И ще се развиват и едните и другите. Да не говорим, че патогените като правило се развиват по-интензивно. А след като патогенните изначално са повече и се развиват по интензивно, то и тяхното количество ще се увеличава значително по-бързо. Следователно, приема на пребиотици при дисбиоза може да доведе до още повече осложнения.
Усилията да се намери селективен пребиотик, който да храни само полезните бактерии, се оказаха толкова успешни, колкото и усилията да се намери селективен антибиотик, който да унищожава само вредните бактерии. Просто се оказа, че такива за сега или не съществуват, или не могат да бъдат открити.
Използването на синбиотици, които са комбинация от пробиотици и пребиотици е аналогично.
Продължение развитието на пробиотичната идея за микробиотна терапия е положено след 2010 г., с появяването на постбиотиците.
Как се появиха постбиотиците?
При така създалата се патова ситуация при използването на про- и пребиотици за коригиране на чревната микробиота и търсейки решение на проблема, учените погледнаха по глобално на ситуацията. И си зададоха единствено логичния въпрос. Каква цел преследва използването на про- и пребиотиците в микробиотната терапия? И си отговориха по единствено възможния начин. Целта при използването на пробиотици е, съдържащите се в тях пробиотични щамове, при развитието си в чревния тракт, да произведат метаболити (ензими, клетъчни биопродукти и различни биологично активни вещества), необходими за коригиране на чревната микробиота. Целта при използването на пребиотици е същата – да «подхранят» собствените полезни бактерии, които увеличавайки популацията си, да произведат допълнително метаболити, необходими за коригиране на чревната микробиота. Т.е., про- и пребиотиците действат само косвено, а пряко действат произведените от тях метаболити. Следователно, не самите бактерии или хранителни компоненти са необходими за коригиране на чревната микробиота и благосъстоянието на организма, а произведените от тях метаболити.
И възникна идеята, да се предоставят на организма директно произведените от пробиотичните бактерии метаболити. Само, че произведени извън организма, в идеални лабораторни условия, в оптимални хранителни среди и без борба с каквато и да е имунна система и разни други бактерии.
Така се появиха постбиотиците.
Постбиотиците биват естествени постбиотици, т.е. съдържат метаболити, естествено произведените от пробиотични бактерии и синтетични постбиотици, които съдържат синтетични аналози на част от естествените метаболити. Тъй като синтетичните постбиотици съдържат аналози само на много малка част от естествено произведените метаболити, изполването им има ограничен характер. За предпочитане са естествените постбиотици.
Естествения постбиотик съдържа метаболити на чревни пробиотични бактериални щамове, получени в процес на култивирането им и/или техните лизати (инактивирани цели клетки) и структурни елементи (клетъчни частици и клетъчни биопродукти). Т.е. постбиотика съдържа всички биоактивни вещества, които би трябвало да произведат пробиотичните бактерии в чревния тракт, ако в него съществуваха благоприятни условия за тяхното развитие.
Постбиотика не съдържа живи микроорганизми и не му трябва биосъвместимост с имунната система. Той насърчава растежа на полезните и потиска развитието на вредните микроорганизми, както и е източник на хранителни и много други ценни вещества за чревните лигавица и епител и организма като цяло.
Всъщност, научно погледнато, постбиотичните продукти не са нещо ново, а съществуват от векове. Всички ферментирали продукти, са вид постбиотици. Например, киселото мляко. То, освен двете полезни млечнокисели бактерии, съдържа и техните метаболити, произведени от тях по време на ферментацията на млякото. А имайки впредвид, че бактериите му загиват още в стомаха от стомашната киселина, то до чревния тракт достигат само метаболитите. И всички чудотворни ползи на киселето мляко, са резултат от потреблението на метаболитите му, а не от самите бакгерии в него.
Същото се отнася и за киселото зеле, киселите краставички, туршиите и пр. ферментирали продукти. Кашкавалът и сиренето също съдържат метаболити на млечнокисели бактерии. Хлябът също се явява вид постбиотичен продукт, защото съдържа метаболитите на дрождите и бактериите на маята или квасът от които ферментира (втасва). Може дори да се каже, че и бирата и виното се явяват постбиотични напитки, защото съдържат метаболитите на дрождите, които ги ферментират.
Още повече, от съвременна гледна точка, може да се направи извод, че и естествените антибиотици също са вид постбиотични препарати, защото представляват метаболити на произвелите ги гъби или бактерии. Например, пеницилинът е метаболит на плесенната гъба Penicillium chrysogenum, гентамицинът е метаболит на бактерията Micromonospora purpurea, стрептомицинът е метаболит на бактерията Streptomyces griseus и т.н. и т.н. Т.е., постбиотичните продукти са известни още от древността. А в ползите от тях, са се убедили не едно поколение. И именно поради това, учените и лекарите смело посочват постбиотиците, като безопасно и ефективно средство за корекция на чревната микробиота. Разбира се, съвременните естествени постбиотици са значително по-ефективни от произвежданите постбиотични храни и напитки. Първо, за тяхното производство са подбрани най-важните за чревния тракт полезни бактерии. Второ, те се произвеждат в идеални лабораторни и производствени условия и в оптимални за съответните бактерии хранителни среди. И трето, съвременните технологии позволяват, метаболитите да се произвеждат в значително по-голями концентрации.
И в заключение.
Свидетели сме на постбиотична революция в микробиотната терапия. Постбиотиците бавно, но заслужено заемат полагащото им се главно място в борбата с чревната дисбиоза. Те притежават всички предимства на про- и пребиотиците, но нито един от недостатъците им. Постбиотиците стимулират растежа на собственине ни полезни бактерии и активират имунната ни система. Те снабдяват организма ни с недостигащите за него жизненоважни метаболити, подтискат развитието на патогените, съхраняват равновесието в чревната микробиота, укрепват чревната лигавица и епител, предотвратяват възпалението на червата, детоксикират организма, намаляват непоносимостта към храни и алергични прояви, предоставят необходими за храносмилането ензими и регулират вродения и адаптивен имунитет. Естественият постбиотик се явява изключителен имуномодулатор и незаменим помощник в борбата с вирусните инфекции.
Неоспорим е ефекта при използването му при антибиотичта терапия. Показва добри резултати при алергични и дерматологични прояви. Разрешава много различни гастроентерологични и имунологични проблеми. А въобще, профилактичното приемане на естествен постбиотик, ще предотврати много нежелани здравословни проблеми. Например, при бебетата, особено родените секцио и тези на изкуствено хранене, ще допринесе за правилното формиране на чревната им микробиота и имунитет. При децата – ще способства за поддържането на имунната им система и правилния растеж. При тинейджърите – ще съдейства за укрепването на организма им и стимулира имуномодулиращите функции. При възрастните – ще поддържа всички функции на тялото на правилното ниво. При спортистите – ще благоприятства правилния метаболизъм и усвояването на хранителните вещества. И т.н.
Здравето е най-ценното нещо и грижата за него е от първостепенно значение. И естествените постбиотици се явяват изключителни помощници в осъществяването на тази мисия.
